ZetBoriad (Никола) ZetBoriad (Никола)
1
Feb 4, 2009, 1:16 PM

Към вечността

  Poetry
483 0 4

Закърнели очи. Гледаше в нищо.
Не помръдваха даже клепачите.
Не е утре, а днес - завинаги.
Слепота е проклела нейното виждане.

Не блестяха зениците, безжизнено сиви са.
Вперила поглед в празната точка.
Дори бялото вече за нея мътно е.
И не дишаше. Огледалото погрозня.

Напука се. Потъмня от безжизненост.
А тя, притаила у себе си -
само няколко жалки конвулсии.
И пое към отвъдното. Към вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0