Зъбери, пропасти, кози пътеки,
мирис на воля и стъпки без страх.
Стръмният път към небето - напреко -
аз от журнала с мечтите избрах.
Вятърът кърпеше с въздух дъха ми.
Острите котки забивах в звезди.
Реанимираха с мен да остана
и да оставя човешки следи.
Сплитах косите на хорските думи
да си направя алпийско въже.
Черните триех с надеждната гума,
помня вкуса на сълзи от мъже. ...