pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
5.01.2018 г., 19:35 ч.

Към върха 

  Поезия » Философска
495 4 12

 

Зъбери, пропасти, кози пътеки,

мирис на воля и стъпки без страх.

Стръмният път към небето - напреко -

аз от журнала с мечтите избрах.

 

Вятърът кърпеше с въздух дъха ми.

Острите котки забивах в звезди.

Реанимираха с мен да остана

и да оставя човешки следи.

 

Сплитах косите на хорските думи

да си направя алпийско въже.

Черните триех с надеждната гума,

помня вкуса на сълзи от мъже.

 

Помня зловещата облачна магма,

спуснала клюн над гнездо от мечти.

Мъдрият щеше надолу да бяга,

но продължих, с изранени пети...

 

- Луд е! - навярно някой ще каже.

Още пълзя по ръба на страха.

После съдбата ми ще ви разкаже

стигнах ли някога аз до върха.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен стих, Мария!... Богатство от подходящо подбрани метафори. Силно въздействаш, особено с финала! Поздравявам те и го прибирам в любими!
  • Наистина всяко стъпало е смелост, както си го казала ти, Доче! И нека продължим да се изкачваме през новата година!
  • Да е светът достатъчно голям
    да приюти мечтите разцъфтели...
    Макар и разчертан във стъпала
    и всяко поотделно да е смелост.
    И всяко поотделно да е нож
    изрязал на предателства лъжите,
    и всяко поотделно да е кош
    на плюсове и минуси смесител.
    И горе от върха светът е свят,
    но стръмната умора зад гърба ти
    понякога оказва се площадка
    за кратък отдих - размисъл сред пътя.
    Терен за стих.За прошка и за лудост.
    За всички неизпълнени неща…
    Повярваш ли и сътворяваш чудо
    дори и да не стигнеш до върха.

    За много години, Мария! Желая ти здраве, късмет и послушна муза!
  • Веси, зарадва ме! Много си мила!
  • Дерзай! Прекрасен стих!
  • Вашите думи ще помогнат на всеки катерач, момичета! Прегръщам ви със сърцето си!
  • Мария! ♥
  • "Сплитах косите на хорските думи

    да си направя алпийско въже." – така със сигурност се стига до върха!
    Понякога мъдростта е в това да продължиш, въпреки всичко!
    Поздравления, Мария!
  • Прав си! И аз мисля като теб! Благодаря ти!
  • Важното е да опитваш дори да не успееш.
  • Исках да избягам от приобщаването с лиричския герой, но ти ме разпозна, Ели. Благодаря и на теб, и на Влади!
  • Стигнала си, Мария!
    Но има и други върхове. Продължавай...
Предложения
: ??:??