Към звездите ще тръгна пеша

Към звездите ще тръгна пеша...

Към звездите ще тръгна пеша

от морето, брега на неволите,

не да гоня аз чужда мечта,

а да открия на живота ореолите. 

Ще достигна аз хълма далечен,

ще поспра да почина за миг,

а над мене безкрайният път Млечен

ще разлива донейде величествен лик.

Продължавам пак крачейки смело,

без сън, без умора и глад,

а отгоре нощта тъй умело

развява без страх своя черен халат.

"Ще ги стигна!" - уверено казвам

на себе си, а под мен без път - бездна.

И над същия хълм пак се надвисвам,

а светът долу бавно започва да чезне. 

Но ето - виждам аз нещо просветва

и жадно протягам ръцете.

Душата пак от надежда полита

и грабва със нея сърцето. 

ЦГ.