14 июн. 2008 г., 16:19

Къпини

983 0 6
Сама съм днес, сама.
Поисках го преди години.
Със закъснение бе отговорено на моята молба,
да дойде ден, когато да бера къпини,

знаейки, че са само за мен.
И тоя ден настъпи.
Сама съм днес, с отрязани рога елен,
а къпините не са ми никак вкусни

                                 ... в градината на самотата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Линда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • чудесно е браво!
  • Понякога имаме НУЖДА да сме самотни!!!Поздрави!!!
  • Линда ти си на 16 години.Повече няма какво да добавя имаш още много време да си млада.
  • "млади сме"...
    с всеки изминал ден чувството, че си пилея живота, се засилва...
    с всеки изминал ден ставам с един ден по-стара
    ...но не и с една нощ по-мъдра...
  • Не, браво за написаното да, но това което чувства момичето е тъжно.Същото чувсвтвам и аз Линда.Не се тревожи всичко ще отмине млади сме, трябва да имаме вяра.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...