25 нояб. 2008 г., 12:16
Светлината се процежда
през купола пропукан,
като мъничко надежда
във живота ми очукан,
а аз лежа сама на пода,
във локва кръв стоя сама,
да мисля даже и не мога,
аз имам сили само да умра.
Въздуха ме задушава
и животът ми отнема,
че светът се подиграва,
днес не мога да приема. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация