12 сент. 2007 г., 09:24

Кърваво сърце

776 0 4

Облак, цвете и дъга,

радост, щастие, тъга,

мисъл, участ, радост,

болка силна в мойта младост.

 

Бъдеще застанало на кръстопът,

щастието скрито в някой кът,

минало потънало дълбоко,

радостта убива ме жестоко.

 

И истина не искам вече,

защото ти си тъй далече,

ръцете ми студени са сега,

прегърнали са тъжна самота.

 

Сърцето спира бавно, бавно,

любов то търсело е жадно.

И ето, кръв по гръд се стича,

то няма вече да обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен начин на изразяване!Дали е написано по някакъв трагичен повод ,който е оставил отпечатък върху чувствата ВИ, или пък обичате да представяте нещата хиперболизирано не зная, но /РАДОСТТА УБИВА МЕ ЖЕСТОКО/ не звучи добре за мен.Радостта ,според мен може да ВИ възвиси!Но понякога нещата нямат логично обяснение,особенно в ЛЮБОВТА!!!ПОЗДРАВ!!!
  • Красиво е, радвам се че ми се беше усмихнал за да видя този стих, но Ники...дори и да не искаш любовта пак ще те намери и то точно когато си се отказал от нея. За теб този момент май е настъпил...С мен се случи така, случва се и с още много хора. Не унивай, да, суууупер гадно е , но съвсем скоро ще дойде и твоя прекрасен миг и прекрасното момиче.
  • Предлагам да замениш "радост"със слънце или нещо подобно.Ето тук:"Облак, цвете и дъга,

    радост, щастие, тъга,"
    .....
    "то няма вече да обича."
    Хич не го заричай
    Стиха е добър.Приеми с усмивка!
  • Не преставай да търсиш любовта!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...