Облак, цвете и дъга,
радост, щастие, тъга,
мисъл, участ, радост,
болка силна в мойта младост.
Бъдеще застанало на кръстопът,
щастието скрито в някой кът,
минало потънало дълбоко,
радостта убива ме жестоко.
И истина не искам вече,
защото ти си тъй далече,
ръцете ми студени са сега,
прегърнали са тъжна самота.
Сърцето спира бавно, бавно,
любов то търсело е жадно.
И ето, кръв по гръд се стича,
то няма вече да обича.
© Николай Стойчев All rights reserved.
любовта пак ще те намери и то точно когато си се отказал от нея. За теб този момент май е настъпил...С мен се случи така, случва се и с още много хора. Не унивай, да, суууупер гадно е , но съвсем скоро ще дойде и твоя прекрасен миг и прекрасното момиче.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
