Облак, цвете и дъга,
радост, щастие, тъга,
мисъл, участ, радост,
болка силна в мойта младост.
Бъдеще застанало на кръстопът,
щастието скрито в някой кът,
минало потънало дълбоко,
радостта убива ме жестоко.
И истина не искам вече,
защото ти си тъй далече,
ръцете ми студени са сега,
прегърнали са тъжна самота.
Сърцето спира бавно, бавно,
любов то търсело е жадно.
И ето, кръв по гръд се стича,
то няма вече да обича.
© Николай Стойчев Всички права запазени