12.09.2007 г., 9:24

Кърваво сърце

773 0 4

Облак, цвете и дъга,

радост, щастие, тъга,

мисъл, участ, радост,

болка силна в мойта младост.

 

Бъдеще застанало на кръстопът,

щастието скрито в някой кът,

минало потънало дълбоко,

радостта убива ме жестоко.

 

И истина не искам вече,

защото ти си тъй далече,

ръцете ми студени са сега,

прегърнали са тъжна самота.

 

Сърцето спира бавно, бавно,

любов то търсело е жадно.

И ето, кръв по гръд се стича,

то няма вече да обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен начин на изразяване!Дали е написано по някакъв трагичен повод ,който е оставил отпечатък върху чувствата ВИ, или пък обичате да представяте нещата хиперболизирано не зная, но /РАДОСТТА УБИВА МЕ ЖЕСТОКО/ не звучи добре за мен.Радостта ,според мен може да ВИ възвиси!Но понякога нещата нямат логично обяснение,особенно в ЛЮБОВТА!!!ПОЗДРАВ!!!
  • Красиво е, радвам се че ми се беше усмихнал за да видя този стих, но Ники...дори и да не искаш любовта пак ще те намери и то точно когато си се отказал от нея. За теб този момент май е настъпил...С мен се случи така, случва се и с още много хора. Не унивай, да, суууупер гадно е , но съвсем скоро ще дойде и твоя прекрасен миг и прекрасното момиче.
  • Предлагам да замениш "радост"със слънце или нещо подобно.Ето тук:"Облак, цвете и дъга,

    радост, щастие, тъга,"
    .....
    "то няма вече да обича."
    Хич не го заричай
    Стиха е добър.Приеми с усмивка!
  • Не преставай да търсиш любовта!
    Хубав стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...