10 авг. 2012 г., 18:53

Кървя...

1.5K 0 22

Тъжно ми е... и кървя,

усмивката ми се стопи, изчезна,

тъжно ми е... но вървя,

а сякаш че пред мен е бездна...

Но не е ден за спиране,

дано да завали, да се пречистя,

понякога по мъничко умираме

като хербарии между листи...

А днес съм ничия... поне

съм само своя, до поискване,

а тъй ми липсват две ръце,

в шепите си да ме стиснат...

Тъжно ми е... и кървя,

има дни такива, случва се,

заваля ли вече?... не, сълза

за тъгата ми научила е...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "А днес съм ничия... поне
    съм само своя, до поискване..." Невероятно е!!! Сякаш е изкарано от душата ми!
  • Благодаря Яна за красивите думи!
  • При теб е доста слабо казано, според мен
    Твоята поезия е не просто хубава... Тя е омагьосваща, завладяваща и толкова мелодична, че би могла да бъде изпята на един дъх... Очарована съм!!!
  • <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Благодаря ти Калин!Съгласна съм с теб!Тъгата ражда хубава поезия, е при мен е силно казано!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...