8 дек. 2014 г., 17:38

Късам

951 0 3

Скъсах

това,

което 

ме

Разкъса.

 

изкрещях 

и станах цяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За мен философия на
    днешното време
    е борбата
    със себе си.
  • Благодаря Ви.
    Така е.
    В трудните моменти
    душата е открита
    повече от всякога.
  • Браво, Силвия! С малко думи си казала всичко, което си искала
    да кажеш. Аз поне така усещам нещата - чувствам от стиха ти, че
    че си доволна от свършената работа.
    Поздрав за празниците и спокойна вечер!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....