10 янв. 2012 г., 19:23

Късче от луната

1.2K 0 2


Късче от луната


В лунен свят душите наши

пак звънват като кристални чаши

отпиваме ний глътка по-тръпчива и от вино

омаяни от поглед сдържаме дъха си диво

 

Неистово крещят очите живо

ръцете търсят тялото ти но свенливо

с устни парещи от страст покривам дланите ти аз

 

Сутрин пак във пот обляна

събуждам се и викам те без глас

но теб те няма няма те уви

нима не чуваш как боли

 

Отново поглед тежък слагам

нахлупвам маската сурова

кафе горчиво глътка  две

денят навън зове

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рикардо-Дакар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...