Късче от луната
Късче от луната
В лунен свят душите наши
пак звънват като кристални чаши
отпиваме ний глътка по-тръпчива и от вино
омаяни от поглед сдържаме дъха си диво
Неистово крещят очите живо
ръцете търсят тялото ти но свенливо
с устни парещи от страст покривам дланите ти аз
Сутрин пак във пот обляна
събуждам се и викам те без глас
но теб те няма няма те уви
нима не чуваш как боли
Отново поглед тежък слагам
нахлупвам маската сурова
кафе горчиво глътка две
денят навън зове
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рикардо-Дакар Все права защищены
