Късче от луната
Късче от луната
В лунен свят душите наши
пак звънват като кристални чаши
отпиваме ний глътка по-тръпчива и от вино
омаяни от поглед сдържаме дъха си диво
Неистово крещят очите живо
ръцете търсят тялото ти но свенливо
с устни парещи от страст покривам дланите ти аз
Сутрин пак във пот обляна
събуждам се и викам те без глас
но теб те няма няма те уви
нима не чуваш как боли
Отново поглед тежък слагам
нахлупвам маската сурова
кафе горчиво глътка две
денят навън зове
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рикардо-Дакар Всички права запазени
