Късче от луната
Късче от луната
В лунен свят душите наши
пак звънват като кристални чаши
отпиваме ний глътка по-тръпчива и от вино
омаяни от поглед сдържаме дъха си диво
Неистово крещят очите живо
ръцете търсят тялото ти но свенливо
с устни парещи от страст покривам дланите ти аз
Сутрин пак във пот обляна
събуждам се и викам те без глас
но теб те няма няма те уви
нима не чуваш как боли
Отново поглед тежък слагам
нахлупвам маската сурова
кафе горчиво глътка две
денят навън зове
© Рикардо-Дакар All rights reserved.
