16 февр. 2006 г., 00:20

Късче светлина

1.2K 0 6

Късче светлина

Случи ми се нещо светло,
в свят на слепи хора и неволи,
едно местенце,чудно, цветно
прозорец във душата ми отвори.


Наоколо безбройни хора,
велики, знайни и незнайни
пред мен без свян говорят
и разкриват вечните си тайни.


Слушам във захлас
за земи, приказно богати,
за кралете,принцове,царици
и техните палати.


Слушам аз без глас,
за вселената безкрайна,
как хората са просто скици
в тази приказка омайна.


И немея пред словото златно
на зрящите в бъдното хора,
разкривали миналото стократно
даващи настояща опора.


И чувствах пробудили се в душата
упорито грейнали слънца,
от среща толкова богата
с малката книжарница...

(15.02.2006г)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря ви за съветите и подкрепата мнението ви е важно за мен!! а стихотв си има конкретна история,свързана с тази книжарница, за това..ще измисля как да започне да се "връзва" края
  • Ако искаш да бъда откровена-стихото има хубава идея,но ми харесаха първите два куплета.Посвещението е много ценно,но с различни изразни средства пак може да се осъществи и да стане още по-хубаво,а ти можеш!Успех!
  • Руми ,понякога не е от голямо значение римата.Значи един стих е като песента,която има текст и музика,ако всичко е наред добре.при стиха водеща е идеята-смисъла,а като се добави и ритмичност се очертава тялото на стиха.А плюс рима вече е завършена творба./не се влияй от мен аз също съм прохождаща/
    Да не забравя най-важното-хубаво е стихото ти!Поздрав!
  • Хубаво е,а и ти си наясно къде му е слабото място
  • добре е... само последната строфа няма рима май ... нинам помисли си щееееее го оправввиииш знам аз

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...