16.02.2006 г., 0:20

Късче светлина

1.2K 0 6

Късче светлина

Случи ми се нещо светло,
в свят на слепи хора и неволи,
едно местенце,чудно, цветно
прозорец във душата ми отвори.


Наоколо безбройни хора,
велики, знайни и незнайни
пред мен без свян говорят
и разкриват вечните си тайни.


Слушам във захлас
за земи, приказно богати,
за кралете,принцове,царици
и техните палати.


Слушам аз без глас,
за вселената безкрайна,
как хората са просто скици
в тази приказка омайна.


И немея пред словото златно
на зрящите в бъдното хора,
разкривали миналото стократно
даващи настояща опора.


И чувствах пробудили се в душата
упорито грейнали слънца,
от среща толкова богата
с малката книжарница...

(15.02.2006г)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви за съветите и подкрепата мнението ви е важно за мен!! а стихотв си има конкретна история,свързана с тази книжарница, за това..ще измисля как да започне да се "връзва" края
  • Ако искаш да бъда откровена-стихото има хубава идея,но ми харесаха първите два куплета.Посвещението е много ценно,но с различни изразни средства пак може да се осъществи и да стане още по-хубаво,а ти можеш!Успех!
  • Руми ,понякога не е от голямо значение римата.Значи един стих е като песента,която има текст и музика,ако всичко е наред добре.при стиха водеща е идеята-смисъла,а като се добави и ритмичност се очертава тялото на стиха.А плюс рима вече е завършена творба./не се влияй от мен аз също съм прохождаща/
    Да не забравя най-важното-хубаво е стихото ти!Поздрав!
  • Хубаво е,а и ти си наясно къде му е слабото място
  • добре е... само последната строфа няма рима май ... нинам помисли си щееееее го оправввиииш знам аз

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...