16.02.2006 г., 0:20

Късче светлина

1.2K 0 6

Късче светлина

Случи ми се нещо светло,
в свят на слепи хора и неволи,
едно местенце,чудно, цветно
прозорец във душата ми отвори.


Наоколо безбройни хора,
велики, знайни и незнайни
пред мен без свян говорят
и разкриват вечните си тайни.


Слушам във захлас
за земи, приказно богати,
за кралете,принцове,царици
и техните палати.


Слушам аз без глас,
за вселената безкрайна,
как хората са просто скици
в тази приказка омайна.


И немея пред словото златно
на зрящите в бъдното хора,
разкривали миналото стократно
даващи настояща опора.


И чувствах пробудили се в душата
упорито грейнали слънца,
от среща толкова богата
с малката книжарница...

(15.02.2006г)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви за съветите и подкрепата мнението ви е важно за мен!! а стихотв си има конкретна история,свързана с тази книжарница, за това..ще измисля как да започне да се "връзва" края
  • Ако искаш да бъда откровена-стихото има хубава идея,но ми харесаха първите два куплета.Посвещението е много ценно,но с различни изразни средства пак може да се осъществи и да стане още по-хубаво,а ти можеш!Успех!
  • Руми ,понякога не е от голямо значение римата.Значи един стих е като песента,която има текст и музика,ако всичко е наред добре.при стиха водеща е идеята-смисъла,а като се добави и ритмичност се очертава тялото на стиха.А плюс рима вече е завършена творба./не се влияй от мен аз също съм прохождаща/
    Да не забравя най-важното-хубаво е стихото ти!Поздрав!
  • Хубаво е,а и ти си наясно къде му е слабото място
  • добре е... само последната строфа няма рима май ... нинам помисли си щееееее го оправввиииш знам аз

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...