Къща една
Край стара къща минах този ден
и видях младеж усмихнат.
С очи, жадни за живот и слава,
лице, приличащо на ангел.
И силно впечатлена се загледах,
даже спрях замислена отпред.
А после бавно името прочетох
и дата с малък кръст отпред,
и нежно стихче, посветено на мъртвеца,
и безкрайна болка, скрита зад венец.
Защо, Българийо, така се случва
по твойта географка ширина?
Защо младежи буйни и умели
от лист хартия не издават зов?
Защо младежът, онзи весел,
аз видях на мръсен лист,
като емблема, залепена на стената
на онази къща, минала край мен?
Една тъга, разперена над къща,
и много, много сълзи,
изплакани зад този праг.
15 април 2008г.
гр. Велико Търново
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Захариева Все права защищены
