23 дек. 2011 г., 20:47

Къщата 

  Поэзия » Другая
579 0 14

Отдавна вече ти не ме изслушваш.

А аз съм изтъкана от безумия -

една населена от таласъми къща,

която чака свойте пълнолуния,

Дочака ли ги – се вселява в мислите.

Оглежда се подробно в премълчаното.

На допир е като релефна истина,

но ти не я докосваш. Бягаш, бягаш...

Не ти харесват мрачните й стаи,

заключените й врати те плашат.

И тя остава сам-сама накрая -

със свойте таласъми като стражи.

И къщата мълчи. Не чака феята.

А иска да се срещне със магьосница.

Но ти не слушаш...Долу, на алеята,

те чака тя -

превърната във плоскост.

 

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??