elenabili (Елена Биларева)
297 2389
23.12.2011 г., 20:47 ч.

Къщата 

  Поезия » Друга
542 0 15

Отдавна вече ти не ме изслушваш.

А аз съм изтъкана от безумия -

една населена от таласъми къща,

която чака свойте пълнолуния,

Дочака ли ги – се вселява в мислите.

Оглежда се подробно в премълчаното.

На допир е като релефна истина,

но ти не я докосваш. Бягаш, бягаш...

Не ти харесват мрачните й стаи,

заключените й врати те плашат.

И тя остава сам-сама накрая -

със свойте таласъми като стражи.

И къщата мълчи. Не чака феята.

А иска да се срещне със магьосница.

Но ти не слушаш...Долу, на алеята,

те чака тя -

превърната във плоскост.

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??