elenabili (Елена Биларева)
298 2386
Dec 23, 2011, 8:47 PM

Къщата 

  Poetry » Other
600 0 14

Отдавна вече ти не ме изслушваш.

А аз съм изтъкана от безумия -

една населена от таласъми къща,

която чака свойте пълнолуния,

Дочака ли ги – се вселява в мислите.

Оглежда се подробно в премълчаното.

На допир е като релефна истина,

но ти не я докосваш. Бягаш, бягаш...

Не ти харесват мрачните й стаи,

заключените й врати те плашат.

И тя остава сам-сама накрая -

със свойте таласъми като стражи.

И къщата мълчи. Не чака феята.

А иска да се срещне със магьосница.

Но ти не слушаш...Долу, на алеята,

те чака тя -

превърната във плоскост.

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??