Къщата на дядо
Прозорците ме гледаха - три ката
очи-фенери с пърхащи кепенци.
Не помня, аз сънувах ли когато
смалих се до усмихнато детенце...
Безгрижно покатерих пак дървото,
родило най-кайсиевото детство,
а в клоните му вплело беше ноти
пианото. И викаше ръцете ми.
Завързах всички черни петолиния
в пътека към онази прашна стая,
кодирала в мен толкова години.
Дали на яве беше, пак не зная,
но свирих. Дълго свирих Бах и Шуман...
А дядо слушаше ме зад вратата.
С очите си ме галеше бездумно
"Момиче с гургулица"* от стената.
Усмихнах ѝ се. Птицата ще пратя
на дядо, че да литна аз не мога.
След нешлифованите ми стакати
ще седне пак отдясно той на Бога.
Днес друг живее в дядовата къща.
С пианото отдавна се сбогувах.
Но някой път на пръсти аз се връщам
и свиря Шуман. Нищо, че сънувам...
*"Момиче с гургулица" - картина на неизвестен за мен автор, която притежаваме и до ден днешен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
