Под сянката на тъмните кории
Жеравна се спуска полегато
и с къдравите си дворове спира
по калдъръмите на припек.
Сгушени стряха до стряха,
като изникнали задружно,
къщите притихнали стоят,
сякаш една на друга нужни.
От строители, дошли отдалече,
с майсторлък и изкуство градени,
стародавни, а живи и вечни,
непреходни в преходното време -
като гиздава китка цветя
се кипрят чардаклиите къщи.
Майстори от Дряново и Трявна
ги градили да нямат равни
по вкус и по хубост в страната.
А над тях Ветрила,
колкото да вихри ветрове,
кориите веднага ги поглъщат
и в пазвите си ги гасят.
И Жеравна китна разцъфва
със къщи, дюкяни, чешми,
за чудо и гордост градена
под огърлицата на вечните кории.
© Василена Т Все права защищены