3.11.2010 г., 21:28

Къщите на Жеравна

894 0 3

Под сянката на тъмните кории

Жеравна се спуска полегато

и с къдравите си дворове спира

по калдъръмите на припек.

Сгушени стряха до стряха,

като изникнали задружно,

къщите притихнали стоят,

сякаш една на друга нужни.

От строители, дошли отдалече,

с майсторлък и изкуство градени,

стародавни, а живи и вечни,

непреходни в преходното време -

като гиздава китка цветя

се кипрят чардаклиите къщи.

Майстори от Дряново и Трявна

ги градили да нямат равни

по вкус и по хубост в страната.

А над тях Ветрила,

колкото да вихри ветрове,

кориите веднага ги поглъщат

и в пазвите си ги гасят.

И Жеравна китна разцъфва

със къщи, дюкяни, чешми,

за чудо и гордост градена

под огърлицата на вечните кории.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защото съм жеравненска внучка!
  • много топло и красиво стихотворение, Василена...
    добре познавам духовната атмосфера на Жеравна...
    така добре си я усетила и чудесно я пресъздаваш...
    сърдечно те, прегръщавм.
  • Обичам стихове за места като Жеравна. Представих си писателя Йордан Йовков, доброто у българина...
    Благодаря за духовната наслада!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...