Под сянката на тъмните кории
Жеравна се спуска полегато
и с къдравите си дворове спира
по калдъръмите на припек.
Сгушени стряха до стряха,
като изникнали задружно,
къщите притихнали стоят,
сякаш една на друга нужни.
От строители, дошли отдалече,
с майсторлък и изкуство градени,
стародавни, а живи и вечни,
непреходни в преходното време - ...