3.11.2010 г., 21:28

Къщите на Жеравна

893 0 3

Под сянката на тъмните кории

Жеравна се спуска полегато

и с къдравите си дворове спира

по калдъръмите на припек.

Сгушени стряха до стряха,

като изникнали задружно,

къщите притихнали стоят,

сякаш една на друга нужни.

От строители, дошли отдалече,

с майсторлък и изкуство градени,

стародавни, а живи и вечни,

непреходни в преходното време -

като гиздава китка цветя

се кипрят чардаклиите къщи.

Майстори от Дряново и Трявна

ги градили да нямат равни

по вкус и по хубост в страната.

А над тях Ветрила,

колкото да вихри ветрове,

кориите веднага ги поглъщат

и в пазвите си ги гасят.

И Жеравна китна разцъфва

със къщи, дюкяни, чешми,

за чудо и гордост градена

под огърлицата на вечните кории.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защото съм жеравненска внучка!
  • много топло и красиво стихотворение, Василена...
    добре познавам духовната атмосфера на Жеравна...
    така добре си я усетила и чудесно я пресъздаваш...
    сърдечно те, прегръщавм.
  • Обичам стихове за места като Жеравна. Представих си писателя Йордан Йовков, доброто у българина...
    Благодаря за духовната наслада!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....