3 nov 2010, 21:28

Къщите на Жеравна

  Poesía » Otra
896 0 3

Под сянката на тъмните кории

Жеравна се спуска полегато

и с къдравите си дворове спира

по калдъръмите на припек.

Сгушени стряха до стряха,

като изникнали задружно,

къщите притихнали стоят,

сякаш една на друга нужни.

От строители, дошли отдалече,

с майсторлък и изкуство градени,

стародавни, а живи и вечни,

непреходни в преходното време -

като гиздава китка цветя

се кипрят чардаклиите къщи.

Майстори от Дряново и Трявна

ги градили да нямат равни

по вкус и по хубост в страната.

А над тях Ветрила,

колкото да вихри ветрове,

кориите веднага ги поглъщат

и в пазвите си ги гасят.

И Жеравна китна разцъфва

със къщи, дюкяни, чешми,

за чудо и гордост градена

под огърлицата на вечните кории.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защото съм жеравненска внучка!
  • много топло и красиво стихотворение, Василена...
    добре познавам духовната атмосфера на Жеравна...
    така добре си я усетила и чудесно я пресъздаваш...
    сърдечно те, прегръщавм.
  • Обичам стихове за места като Жеравна. Представих си писателя Йордан Йовков, доброто у българина...
    Благодаря за духовната наслада!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...