pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
11 июн. 2023 г., 11:07

Късметът вехтошар 

  Поэзия » Другая
337 9 30

Отркри и мен късметът вехтошар.

- Пристигнах! - каза той великодушно.

Разбрал бе, че ключалка и дувар

не правят дом, дори комин да пуши.

 

И ситният дъждовен капков шев

по скъсаната ми съдба затрака.

Приела бях, че кривия верев

е мой, но пак претърсвах сляпо мрака.

 

А вехтошарят, болката съзрял,

запълни като фокусник пейзажа.

И сякаш бе с мечтите ми живял,

издигна ме високо над паважа,

 

не в камък да се спъвам, а в небе

с дворци да стъпвам аз като принцеса.

Попитах го той истина ли бе

или мираж сърцето ми замесва.

 

Аз вече знаех колко ме боли,

когато две пътеки се прекършат.

- Не вярвам, че над мен ще се смили

съдбата! - казах. - Приказките свършват!

 

Но още съм с късмета под ръка,

той своето небе ми преотстъпи.

Понякога се случва и така –

животът в късна есен да напъпи.

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е, че обичате думите, Анани, ние всички тук ги обичаме и им чиракуваме от дълги години. Запазете си тази любов към тях и работете в посока на изчистване на езика ни – достойно дело за всеки, който милее за правоговор и правопис. Поздравявам ви за това!👍
  • Анани, от теб няма да изисквам да ме наричаш фамилиарно, все пак името ми е Мария, нито пък аз ще ти викам Ани, за да не стане и тук някакво объркване 😃. Казвам го, за да разбереш защо настоявам. Щом някой те моли за нещо, добре е да откликнеш, ако не ти струва нищо, иначе най-малкото, което някой може да си помисли, е че се заяждаш.
  • Абсолютно сте права, Мария. Само едно нещо, докато сме в сферата на нарушаването на правила: Повярвайте ми, не съм буквалист, нито търся повод да се заяждам, но мен наистина ме безпокои тази все по-масова употреба на "никой" вместо "никого". Някаква нова мода, която според мен унижава българския език. Наистина нищо лошо не искам да кажа, просто обичам думите.
  • Може би имаш право Анани, но все пак мисля, че никой не сме ощетили, наранили или нарушили някакви правила. Ако ти се пише сценарий за филм - денят е твой, започвай го тогава!🥰👍
  • Балканите. Литературен сайт. Поезия. Силен стих. В коментарите две госпожи се уговарят коя как да нарича другата и естествено си благодарят и се поздравяват с творческите успехи. Според мен това е достойно за филм на Костурица...
  • Ами аз ти предложих да ме наричаш Марийче, а аз теб – Мими, за да не ни бъркат. Поне по този начин винаги съм процедирала в среда с хора с еднакви имена. Наричали са ме умалително всякак, с Марийче съм свикнала. Надявам се да нямаш нищо против. Благодаря ти!
  • Разбира се, Марийче!🥰 Може би се замислям всеки път, когато се обръщам към теб, как да го сторя, защото сме съименички. Ако желаеш, мога и Мими да ти казвам!😄 Лично аз харесвам най-много това име, защото така ме наричаха родителите ми. Изпращам ти слънчева прегръдка!☀️
  • Мими, толкова сърдечен и топъл човек си, а се обръщаш толкова официално към мен! Можеш да ме наричаш Марийче, няма да ти се разсърдя 😃
  • Благодаря ти, Мария!
  • Хареса ми.
  • Сени, с толкова малко думички ми подаряваш такава специална емоция! Благодаря ти сърдечно, мила!💖
  • Чудово! -"животът в късна есен да напъпи." - космос!
  • Каква дисекция с малко думи си успял да направиш на стихотворението ми, Влади –
    удивително! Благодаря ти, сърдечно! Здрав да си и вдъхновен, приятелю!🥰👍
  • Да, за мен се отнася, но разбира се е малко хиперболизирано и разкрасено в посока -
    така, както бих искала да изглежда, Вики. Благодаря, че си тук и споделяш изживяванията ми!🥰
    Скити, ще го водя под ръка, защото си е моят късмет, дори и вехтошар да е! Никога не съм искала много - само човешко отношение и стабилно рамо. А обичта - разбира се от самосебе си, че без нея не може! Гушкам те, миличка!💖(С)
  • Води си го винаги под ръка, Мари и не го изпускай!
    Прочита е истинско удоволствие! Много красота си създала! 💖
  • Никога не знаем кога и какво ще ни споходи - късмет, урок, смях... Бих се радвала, ако написаното се отнася лично за теб. Поздрави, Мария!
  • Силвичка, творческият ми ден започва с твоя коментар и знам, че ще е хубав, щом ти слагаш началото му! Удоволствието ни е взаимно, миличка! Хубав ден и позитивно начало на новата седмица!👍🌹🥰
  • Много го можеш, Мария. Прочетох с удоволствие.
  • Така ли си мислиш, ами ще си го чакам тогава това ключе, Светличка! Може пък и да го открия! Благодаря ти, че си тук, мила!
  • Автобиографично звучи, Мария, истинско. Упорито ухажвай късмета си, още не е намерил златното ключе, сигурна съм. 😌
  • Чудесно е, че си получила щастие от мен след прочита на стихотворението! Нека винаги има какво да те прави щастлива, Лидия!👍🥰
  • Прекрасна приказка с щастлив край. Великолепна творба, Мария! Дарява щастие.
  • Топли, сърдечни и приятелски коментари сте ми оставили, Дани и Нина! Усещам приятелското ви отношение към мен и това ме прави щастлива! Благодаря, момичета!🥰
  • Чудесата никога не свършват! Много ми хареса, Мари!
  • Е, изпълни ме с наслада твоя стих! Дълга, щедра и приказна есен ти пожелавам!
  • Напълнихте ми душата с коментарите си, приятели! Толкова е хубаво да прочетеш такива думи за себе си!👍Благодаря ви, Младене и Георги!🥰
  • Топло ми стана на душата тук и пролетно 😊
    Умееш, Мария, да стигаш до чувствеността на читателя...
    Поздравявам те.
  • Майсторски написан стих. Поздравление, Мария!

    "Отркри и мен късметът вехтошар.
    - Пристигнах! - каза той великодушно.
    Разбрал бе, че ключалка и дувар
    не правят дом, дори комин да пуши."
  • Нека се случи с всеки, който има нужда от това, от сърце му го пожелавам!👍
    Благодаря ти, Юри!🥰
  • … животът в късна есен до напъпи.
    Чудесно, а дано! 😊👍
Предложения
: ??:??