Късна любов
Защо се върна - аз не знам -
при мен - обесникът. Уж свикнах
да зъзна в утрините сам,
да нищя сенки в мрака синкав.
Дали съм същият? Не съм.
Кажи ми дума за разтуха.
И младата гора след гръм
потрепва, шума дипли суха...
а после се разлиства пак
и с клонки облаците сресва...
Веднъж ли си представях как
нахълтваш в моя ден и песен...
... и както е по навик стар,
целуваш устните ми неми...
Но всяка обич губи чар,
не я ли споделиш навреме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
