Подкопаваме с ями небето си-

              гробове за озона ни.

Пърхут от порои стронций

засипва яката чиста на хоризонтите.

Колабира слънцето-

               излязло е от шарнира си .

Луда върба

           къпе се в спомена за вода...

Ще доживеем ли, Господи, и това да се случи:

от потта на слънцето влага да смучем.

Щом главата е куца

                                        ще ходим с кокили,

ще играем с боклуците

                                     на "прескочи кобила".

... А Земята, до кръглост наивната,

още надява се на помилване

от стопанина си - тая гад извратлива-

до доказване на противното.

И за такава презумпция

                           сме пренедостойни.

Ний от нас сме си функция,

                 а от нея - подробностите ѝ.

Човек - супермен?!-

Труфила от заблуди,

екология - екскремент.

Размирисва...

                   Зàлудо ли

историята се е трудила?

Изсекнете се докрай фалцети,

фуго в тоги, казуална Алхимийо.

Презаслужили сме за злодевствата

да ни спукат химена.

Помъчи се вкупом да ни повдигне

и ... дерайлира Кръста.

                                          А ний

от Богочовека се разкомпозирахме.

Човекоживотни,

                                             дий!

В уюта ни вагинален вторачени

(с екстремното си самочувствие-травестит),

ще ни завари, грачещ,

"Викът" на Едвар Мунк:

"Няма за слюнка влагица,

                              камо ли за чистилище!"

Планетата прединфарктно разтупкана.

Отсъдена дуспа.

                   Реферът свири реквием.

И най-черната Космосна дупка

тъй бедрата си ще ѝ разтвори,

както за донор единствен

                безбройният му реципиент.