Jan 30, 2022, 5:32 PM

Късна полемика

  Poetry
385 0 0

Подкопаваме с ями небето си-

              гробове за озона ни.

Пърхут от порои стронций

засипва яката чиста на хоризонтите.

Колабира слънцето-

               излязло е от шарнира си .

Луда върба

           къпе се в спомена за вода...

 

Ще доживеем ли, Господи, и това да се случи:

от потта на слънцето влага да смучем.

Щом главата е куца

                                        ще ходим с кокили,

ще играем с боклуците

                                     на "прескочи кобила".

 

... А Земята, до кръглост наивната,

още надява се на помилване

от стопанина си - тая гад извратлива-

до доказване на противното.

 

И за такава презумпция

                           сме пренедостойни.

Ний от нас сме си функция,

                 а от нея - подробностите ѝ.

 

Човек - супермен?!-

Труфила от заблуди,

екология - екскремент.

Размирисва...

                   Зàлудо ли

историята се е трудила?

 

Изсекнете се докрай фалцети,

фуго в тоги, казуална Алхимийо.

Презаслужили сме за злодевствата

да ни спукат химена.

 

Помъчи се вкупом да ни повдигне

и ... дерайлира Кръста.

                                          А ний

от Богочовека се разкомпозирахме.

Човекоживотни,

                                             дий!

 

В уюта ни вагинален вторачени

(с екстремното си самочувствие-травестит),

ще ни завари, грачещ,

"Викът" на Едвар Мунк:

"Няма за слюнка влагица,

                              камо ли за чистилище!"

 

Планетата прединфарктно разтупкана.

Отсъдена дуспа.

                   Реферът свири реквием.

И най-черната Космосна дупка

тъй бедрата си ще ѝ разтвори,

както за донор единствен

                безбройният му реципиент.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...