Забранено ми беше да те имам -
блян забранен бе ти.
Но, уви, получих те за една нощ греховна -
грешка черна бе ти,
Свила се в огнено кълбо!
И през деня имах те...
надежда за секунда имах там.
Ала била съм от другата страна.
Ето, изгарям... реалността
като сутринна слана попари ме
още зелена... Като есенните
листа от короната мечтите
опадаха... Паднах и аз!!!
Обичаш я... знам...
върви... аз не заслужавам
миг с теб дори...
Толкова студена сега,
как ще сгрея моята душа?
Бягам без посока
от чернилката в живота...


Късно е... вече боли... а аз не мога да избягам... както правила съм преди...