Късно лято
Вървя из цъфналия здрач,
мирише на липи и обич...
Задъха се денят от плач
и сенките са чисто голи.
Пътеката се премени
със рокля на цветя и клонки.
Дъждът така я вдъхнови,
че стих в сърцето ми отрони.
И аз прочетох го с тъга,
защото ти не си до мене...
Луната песничка запя...
и арфата ù в сън простена.
Щом музика дочуеш ти,
събудена от тишината,
помахай с мигли в този стих
с очакване за късно лято...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
