Късно лято
Вървя из цъфналия здрач,
мирише на липи и обич...
Задъха се денят от плач
и сенките са чисто голи.
Пътеката се премени
със рокля на цветя и клонки.
Дъждът така я вдъхнови,
че стих в сърцето ми отрони.
И аз прочетох го с тъга,
защото ти не си до мене...
Луната песничка запя...
и арфата ù в сън простена.
Щом музика дочуеш ти,
събудена от тишината,
помахай с мигли в този стих
с очакване за късно лято...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
