19.06.2014 г., 17:54 ч.

Късно лято 

  Поезия » Любовна
472 0 3

Вървя из цъфналия здрач,
мирише на липи и обич...
Задъха се денят от плач
и сенките са чисто голи.

Пътеката се премени
със рокля на цветя и клонки.
Дъждът така я вдъхнови,
че стих в сърцето ми отрони.

И аз прочетох го с тъга,
защото ти не си до мене...
Луната песничка запя...
и арфата ù в сън простена.

Щом музика дочуеш ти,
събудена от тишината,
помахай с мигли в този стих
с очакване за късно лято...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??