Късно, рано, навреме...

stenli499 (Станислава)
291 2626

11 июн. 2014 г., 22:22

Поэзия » Любовная

570 0 3

Късно пристигнах. Китарата беше замлъкнала,

а дъждовно — небето.

Слънцето спеше. И сякаш надничаше пъкълът

под ръба на бомбето ти.

Влага солена изпълни докрай водоскока,

очертан на клепача ти.

Търсеше обич, но тази игра е жестока

и във нея се плаче.

Двете тела не накараха с блуса си влюбен

да изскърца паркета.

В ъгъла — поглед забравен. А цепеше лудо

нощи, с пламък ракетен.

Късен е само часът. Позволи да нахлуе

в нас отново животът.

Чувства и смях да разпръснем в трептящите струни

над тетрадката нотна.

Рано е още да казваш, че скрила е зимата

в теб признания сетни.

Ти ми отвори, и значи все още ме има

в паметта на ръцете ти.