-
Късно пристигнах. Китарата беше замлъкнала,
а дъждовно — небето.
Слънцето спеше. И сякаш надничаше пъкълът
под ръба на бомбето ти.
Влага солена изпълни докрай водоскока,
очертан на клепача ти.
Търсеше обич, но тази игра е жестока
и във нея се плаче.
Двете тела не накараха с блуса си влюбен
да изскърца паркета.
В ъгъла — поглед забравен. А цепеше лудо ...