Късно, рано, навреме...
738
0
3
-
Късно пристигнах. Китарата беше замлъкнала,
а дъждовно — небето.
Слънцето спеше. И сякаш надничаше пъкълът
под ръба на бомбето ти.
Влага солена изпълни докрай водоскока,
очертан на клепача ти.
Търсеше обич, но тази игра е жестока
и във нея се плаче.
Двете тела не накараха с блуса си влюбен
да изскърца паркета.
В ъгъла — поглед забравен. А цепеше лудо
нощи, с пламък ракетен.
Късен е само часът. Позволи да нахлуе
в нас отново животът.
Чувства и смях да разпръснем в трептящите струни
над тетрадката нотна.
Рано е още да казваш, че скрила е зимата
в теб признания сетни.
Ти ми отвори, и значи все още ме има
в паметта на ръцете ти.
-
© Станислава All rights reserved.
