21 авг. 2015 г., 17:44

Късо съединение

1.1K 0 8

Късо съединение

 

Тя идваше от изток, от морето,

а Той отиваше натам на автостоп

и край града на седемте тепета,

Те срещнаха се и внезапно – хоп

 

Припламна някаква искрица,

току-така преди да продължат,

под далекопровода със дебели жици,

в полето легнаха да помълчат.

 

Целуваше Той слънчевата кожа,

Тя милваше прашните коси,

без да попита Той – дали може,

Тя му подсказа – Да. Продължи!

 

И дрехите полегнаха в тревите,

свидетели на тяхната любов

и голи спаха те направо под звездите,

наметнати със нощния покров.

 

На сутринта към София Тя тръгна,

Той махаше отсреща за Бургас,

а пътят от коли обръгна,

пътуват Те сега всред всички нас.

 

Останал сам, далекопроводът сведе жици

и целуна прашните треви,

и тръгнаха любовните искрици

към всички нас със Техните следи.

 

Тя идваше от изток, от морето,

а Той пътуваше натам на автостоп

и край града на 7те тепета

един далекопровод играеше хип-хоп.

 

 

ботьо

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно!Допадна ми много!Ако можеше да тече и любов по жиците...
  • благодаря ви Стела,Елена, Лейди
    успехи и приятен weekend
  • Интересен стих приятелю. Поздравявам те за него!
  • Красиво стихотворение, което ме накара да прочета още няколко. Поздрави, пишете прекрасно!
  • Привет Василка, благодаря за отзива. Светла вечер.
    Вале, оценявам усмивката, дали някога ще тръгне и любов по жиците?

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...