"Късогледият"
Често гледаш брезите в парка.
В светкавицата красота откриваш!
Черното небе на нощта те разяжда,
но съзерцаваш и от сладост примираш!
А когато стъпваш по мокрия пясък
или рисуваш с пръст по брега,
ти не чуваш кресливия гларус,
споделил единствен твойта самота!
...
Всеки ден покрай мене минаваш.
Винаги спираш и се обръщаш -
или копчето да си закопчаеш,
или да откъртиш калта от ботуша...
...
Все вървиш и гледаш зареяно...
Сякаш търсиш в тълпата - някого...
Аз пристъпвам след теб притеснено
и съм готова,
ако спреш, да обърна посоката!
...
Вече години си под моя "опека".
Все съм след теб, а ти не знаеш!
Случва се да те докосвам полека!
И да се блъсна в теб -
едва ли ще ме познаеш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ Все права защищены
