9.04.2008 г., 8:39 ч.

"Късогледият" 

  Поезия » Друга
807 0 2

Често  гледаш  брезите в  парка.
В светкавицата красота откриваш!
Черното небе на нощта те разяжда,
но съзерцаваш и от сладост примираш!

А когато стъпваш по мокрия пясък
или рисуваш с пръст по брега,
ти не чуваш кресливия гларус,
споделил единствен твойта самота!
                       ...
Всеки ден покрай мене минаваш.
Винаги спираш и се обръщаш -

или копчето да си закопчаеш,
или да откъртиш калта от ботуша...

                      ...
Все вървиш и гледаш зареяно...
Сякаш търсиш в тълпата - някого...

Аз пристъпвам след теб притеснено
и съм готова,
ако спреш, да обърна посоката!
                     ...
Вече години си под моя "опека".
Все съм след теб, а ти не знаеш!

Случва се да те докосвам полека!
И да се блъсна в теб -
едва ли ще ме познаеш!

© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??