9 abr 2008, 8:39

"Късогледият"

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Често  гледаш  брезите в  парка.
В светкавицата красота откриваш!
Черното небе на нощта те разяжда,
но съзерцаваш и от сладост примираш!

А когато стъпваш по мокрия пясък
или рисуваш с пръст по брега,
ти не чуваш кресливия гларус,
споделил единствен твойта самота!
                       ...
Всеки ден покрай мене минаваш.
Винаги спираш и се обръщаш -

или копчето да си закопчаеш,
или да откъртиш калта от ботуша...

                      ...
Все вървиш и гледаш зареяно...
Сякаш търсиш в тълпата - някого...

Аз пристъпвам след теб притеснено
и съм готова,
ако спреш, да обърна посоката!
                     ...
Вече години си под моя "опека".
Все съм след теб, а ти не знаеш!

Случва се да те докосвам полека!
И да се блъсна в теб -
едва ли ще ме познаеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...