27 апр. 2014 г., 12:39

Лабиринт

1.3K 0 4

Влязох в лабиринта,

опитах да се изгубя,

но не успях.

 

Харесва ми самотата.

Потърсих призраци,

но нямаше дори и

видения.

 

Само полегнало

плюшено конче,

спукана топка,

смачкан палячо.

 

Намерих обратния път

и пак нямаше никой...

... и пак ми хареса!

 

.......................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДАНИЕЛА Грензовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Взе че ми хареса много!понякога сме си самодостатъчни /дали?/, но разбираме едва когато излезем от лабиринта. Харесах!
  • Много ми хареса, прекрасен стих с мъдро послание! Когато човек живее, необременен от фатални грешки и съзнателно се е стремял да прави само добро на другите, тогава той живее в хармония със самия себе си, и навсякъде се чувства добре.Поздрави! Бъди!
  • Споделям мнението на Ена!

    Поздрав, Даниела!
  • Хубаво е.
    Когато човек се чувства добре със себе си, винаги е хубаво... каквото и да се случи.
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...