grenzo (ДАНИЕЛА Грензовска)
12 47
27 апр. 2014 г., 12:39

Лабиринт 

  Поэзия » Белые стихи
966 0 4

Влязох в лабиринта,

опитах да се изгубя,

но не успях.

 

Харесва ми самотата.

Потърсих призраци,

но нямаше дори и

видения.

 

Само полегнало

плюшено конче,

спукана топка,

смачкан палячо.

 

Намерих обратния път

и пак нямаше никой...

... и пак ми хареса!

 

.......................

© ДАНИЕЛА Грензовска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Взе че ми хареса много!понякога сме си самодостатъчни /дали?/, но разбираме едва когато излезем от лабиринта. Харесах!
  • Много ми хареса, прекрасен стих с мъдро послание! Когато човек живее, необременен от фатални грешки и съзнателно се е стремял да прави само добро на другите, тогава той живее в хармония със самия себе си, и навсякъде се чувства добре.Поздрави! Бъди!
  • Споделям мнението на Ена!

    Поздрав, Даниела!
  • Хубаво е.
    Когато човек се чувства добре със себе си, винаги е хубаво... каквото и да се случи.
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??