Apr 27, 2014, 12:39 PM

Лабиринт

1.3K 0 4

Влязох в лабиринта,

опитах да се изгубя,

но не успях.

 

Харесва ми самотата.

Потърсих призраци,

но нямаше дори и

видения.

 

Само полегнало

плюшено конче,

спукана топка,

смачкан палячо.

 

Намерих обратния път

и пак нямаше никой...

... и пак ми хареса!

 

.......................

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДАНИЕЛА Грензовска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Взе че ми хареса много!понякога сме си самодостатъчни /дали?/, но разбираме едва когато излезем от лабиринта. Харесах!
  • Много ми хареса, прекрасен стих с мъдро послание! Когато човек живее, необременен от фатални грешки и съзнателно се е стремял да прави само добро на другите, тогава той живее в хармония със самия себе си, и навсякъде се чувства добре.Поздрави! Бъди!
  • Споделям мнението на Ена!

    Поздрав, Даниела!
  • Хубаво е.
    Когато човек се чувства добре със себе си, винаги е хубаво... каквото и да се случи.
    Поздравления!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...