9 янв. 2007 г., 12:32

Лагер

1.1K 0 0
Приятелите скъпи на къмпинг са
и си играят на помирители..
Уви, май сполучи тяхната
многообичана игра с думите...
Спечелихме забита дълбоко в гърба кама..
И радостни усетихме на кръвта вкуса...
Доволни сме, че получихме унижение,
а как ни идва от цялото сърце смеха...
Красиво е, когато паднем, потъвайки в нашата земя..
О, чудо! Подадоха за помощ честната ръка,
но някак си натикаха ни по-дълбоко в калта..
До гуша идва сладката хармония,
В лагера остана за дълго нашата тълпа...
Ето, дойде време по пътя да си ходим
в разпален огън или в преливаща вода..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...