Jan 9, 2007, 12:32 PM

Лагер

  Poetry
1.1K 0 0
Приятелите скъпи на къмпинг са
и си играят на помирители..
Уви, май сполучи тяхната
многообичана игра с думите...
Спечелихме забита дълбоко в гърба кама..
И радостни усетихме на кръвта вкуса...
Доволни сме, че получихме унижение,
а как ни идва от цялото сърце смеха...
Красиво е, когато паднем, потъвайки в нашата земя..
О, чудо! Подадоха за помощ честната ръка,
но някак си натикаха ни по-дълбоко в калта..
До гуша идва сладката хармония,
В лагера остана за дълго нашата тълпа...
Ето, дойде време по пътя да си ходим
в разпален огън или в преливаща вода..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....