5 нояб. 2023 г., 16:46  

Лайка

458 0 0

 

 

Мислещите хора

като прегладнели кучета,

чакат нещо ново, значимо да се случи

и в ума потока тъй от раз да секне,

че безспир в стените той отеква

на ехо-камерата - капсулата металическа, дето скриват се от радикалите на битие разложено, трагично.

 

Де да може да ги дръпнат с тетер към земята!

(Ще свикнат ли с атмосферните различия след дългата космическа разходка?)

Житейският поток ги бърже подминава.

Прости феномени - сложни тълкувания.

Астероиден пояс ударил е панела им за управление,

оттогава са отломки в отворени космични атмосфери.

 

Де поне да бяха като Лайка астронавта, 

символи на новост и глобална промяна, 

реещи се в Космоса звездни вдъхновители,

завоеватели от различен вид и порода.

Но тъй като не са първи по рода си,

нямат екип зад себе си и успехи космически,

са запечатани в историята като гладни, зареяни псета -

това е драмата на философа, учения, поета.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...