Мислещите хора

като прегладнели кучета,

чакат нещо ново, значимо да се случи

и в ума потока тъй от раз да секне,

че безспир в стените той отеква

на ехо-камерата - капсулата металическа, дето скриват се от радикалите на битие разложено, трагично.

Де да може да ги дръпнат с тетер към земята!

(Ще свикнат ли с атмосферните различия след дългата космическа разходка?)

Житейският поток ги бърже подминава.

Прости феномени - сложни тълкувания.

Астероиден пояс ударил е панела им за управление,

оттогава са отломки в отворени космични атмосфери.

Де поне да бяха като Лайка астронавта, 

символи на новост и глобална промяна, 

реещи се в Космоса звездни вдъхновители,

завоеватели от различен вид и порода.

Но тъй като не са първи по рода си,

нямат екип зад себе си и успехи космически,

са запечатани в историята като гладни, зареяни псета -

това е драмата на философа, учения, поета.