Малко червено лале тук, в сърцето.
Лист след лист рони в полето.
Тичинки жълти полюшват се леко.
Дребен прашец полита и приземява се меко.
Вятърът усилва се, шуми.
Листата на цветята шепнат нежни думи.
Но вятърът силен е, огъва стъблата.
А аз усещам трепет в душата.
И лалето пречупва се, без звук, без вопъл.
Вятърът утихва и става топъл.
Но цветето умира само. Само в тишината.
Чувам трясък в душата. ...