Golden_Girl (Слънце)
36 86
Jul 3, 2008, 10:14 AM

Лале 

  Poetry » Love
806 0 3
 

Малко червено лале тук, в сърцето.

Лист след лист рони в полето.

Тичинки жълти полюшват се леко.

Дребен прашец полита и приземява се меко.

Вятърът усилва се, шуми.

Листата на цветята шепнат нежни думи.

Но вятърът силен е, огъва стъблата.

А аз усещам трепет в душата.

И лалето пречупва се, без звук, без вопъл.

Вятърът утихва и става топъл.

Но цветето умира само. Само в тишината.

Чувам трясък в душата.

След миг вече знам,

че лалето бе за мене блян,

останал неизпълнен, крещящ, но ням.

Блян, който аз създадох, за да не бъда сама.

Но ослепях, виждам само тъма.

И ти знаеш, даже ти казах,

когато с размах разби мечтата ми на прах.

Когато грубата сила на думите ти

на парчета сърцето ми строши.

И ти знаеш... О, да. Знаеш,

че лалето бях аз, а вятърът - ти.

                                          Но нехаеш.

© Слънце All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??