Ей, свети Димитре, користен светийо,
не разбра ли вече: твоя съм ламя.
С тази безхаберност ти ще ме затриеш,
старите си рани ще теша сама.

Истинска змеица съм за тебе, братко,
ставай, събуди се, мигом ме вземи.
И ти обещавам, с мен ще ти е сладко,
ще достигнем двама седми висини.

Няма да разтурям твоето огнище –
там си имаш всичко – дом, деца, жена…
Но веднъж опитай и ще се отприщи
нова, любовта ти към една ламя.

Стига съм фучала, стига съм бесняла,
че небето черно падна от сълзи.
Бурята у мене мина над Превала
и мъгла продажна подличко пълзи.

Как да ти го кажа? Млъкнеш, па запиеш,
и затъваш в своя, облачна тъма.
Толкова е просто - всеки луд светия
има зачислена по една ламя.