8 февр. 2012 г., 01:05

Ласки

1.3K 0 11

Докосни душата ми с ласки.

Докосни я както преди.

Когато още не знаех

какво е от ласки да боли.

 

Всеки път с нежност

обладаваше мойта душа.

Не мислех, не виждах, не чувах.

Аз живеех чрез твойто сърце.

 

То беше толкоз красиво.

Така си остана и до днес.

Когато сме двама без трети,

животът е тръпка, унес вълшебен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Eлисавета, благодаря, че ме коментирате. Много мило.
  • Красиво!Харесах!
  • Рудин, колко хубаво си го казал.Благодаря ти."Любовта е тръпка вълшебна"
  • Животът е унес и тръпка вълшебна
    на влюбена, чиста и светла душа
    и няма по-жива от тази потребност
    във стих да излееш на бял лист това.
  • Минка, благодаря, че си до мен и ме подкрепяш.Желая ти и на теб любовта
    която прави човек щастлив.Поздрав.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....