Лаура
Лаура със русите плитки,
с лице, от лунички огряно,
с очи като ясни звездици,
с усмивка на парещо лято.
Край мене с ожулени лакти
минава набързичко сутрин.
Лаура - момиченце малко,
а аз вече батко отруден!
Гледах я и си мечтаех
да върна годините някак,
безгрижно да тичам, незнаещ
какво ме очаква нататък!
Да мога отново да чувствам
онази наслада в сърцето,
че всичко напълно си струва,
щом слънце ми грее в лицето!
Лаура... Дано да пораснеш
във свят на мечти, не на болка.
И сутрин да будиш децата си
със погледа влюбен в живота!!
(На Лаура и Виктор, които сега са семейство!:)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Все права защищены
