Лаура

Jul 31, 2012, 12:21 PM

Poetry » Phylosophy

914 0 9

Лаура със русите плитки,
с лице, от лунички огряно,
с очи като ясни звездици,
с усмивка на парещо лято.
Край мене с ожулени лакти
минава набързичко сутрин.
Лаура - момиченце малко,
а аз вече батко отруден!
Гледах я и си мечтаех
да върна годините някак,
безгрижно да тичам, незнаещ
какво ме очаква нататък! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Лаура

Want to read more?

Random works