31 jul 2012, 12:21

Лаура 

  Poesía » Filosófica
714 0 9

Лаура със русите плитки,

с лице, от лунички огряно,

с очи като ясни звездици,

с усмивка на парещо лято.

 

Край мене с ожулени лакти

минава набързичко сутрин.

Лаура - момиченце малко,

а аз вече батко отруден!

 

Гледах я и си мечтаех

да върна годините някак,

безгрижно да тичам, незнаещ

какво ме очаква нататък!

 

Да мога отново да чувствам

онази наслада в сърцето,

че всичко напълно си струва,

щом слънце ми грее в лицето!

 

Лаура... Дано да пораснеш

във свят на мечти, не на болка.

И сутрин да будиш децата си

със погледа влюбен в живота!!

 

 

(На Лаура и Виктор, които сега са семейство!:)

 

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??